Понякога се нага да вършим неща които не искаме. Понякога, просто трябва. Заради себе си заради някой друг ...

Просто свърши хубавото време
и дъждът вали и дъждът вали,
просто трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли.

Е, вече съм тук, и хубавото време наистина свърши. Имаше хубави моменти, имаше и кофти такива. Аз предпочитам да си спомням хубавите.
Хех, та аз даже когато пресичах плаца в поделението за последно облечен в "цивилки" и със сака със всичкия си багаж на рамо леко се натъжих.

Ами това е, надявам се все пак да е за добро. Вече ще съм друг!