След доста тревожна нощ и всъщност около 3 часа сън се настанявам в автобуса. Нетърпеливо поставям слушалките, затварям очи и се отпускам на седалката.
Mark Knopfler леко небрежно припява "Where do you think you"re going". (Ще се пукна от яд ако я е изсвирил в НДК). Много харесвам тази песен. Уж такава невзрачна, не е някакъв голям хит, "почти безобидна". Грабна ме още отдавна, когато единствената ми касетка на Dire Straits беше "Money for nothing". И разбира се "Telegraph road", но тя си заслужава отделно писане.

Страхотен английски, страхотна музика и разбира се страхотен музикант!

Слушам си аз песничката и гледам хората в автобуса. Всеки тръгнал на някъде, недоспал, очакващ потеглянето на автобуса да подремне. Аз също се бях настроил че ще спя, ще съм уморен, и изобщо тепърва ми предстои тежък ден.
Но не усетих умора. Вместо това се изпълних с едно такова особено чувство на спокойствие. Това е когато си "захапал" вече поредицата от "задачи" и проблеми. Знаеш че има още много, но някак си вътрешно усещаш че можеш да се справиш. Спокойствие, помирил си се със света, макар и за малко.

Knopfler припява, слънцето още не е изгряло, но по всичко личи че се кани да го направи скоро. Вече е Септември, денят се скъсява и скоро ще настане равноденствието. Английската дума е equinox (да, албума на Jean-Michel Jarre).

От същият латински произход е и думата equlibrium. Предполагам че с нея може да се опише това което почувстах сутринта - равновесие. В някакъв момент, за няколко минути.

После разбира се всичко изчезна. Слънцето изгря, песента свърши и умората надделя. Но този момент ме държа цял ден в добро настроение. Явно понякога ни трябва малко равновесие в този неуравновесен свят.


П.П. Докато рових wikipedia-та за equilibrium, попаднах на Nash equilibrium. Да, това е същият Джон Наш, който Ръсел Кроу изигра в "A Beautiful Mind". Филма го даваха наскоро по една от националните телевизии. Weird?